Хубаво е в Шумен. Тихо е.
Стъпва тишина по релсите.
Лее се в море от стихове.
Някъде страхът навел се е.
Гарата е дама необичана,
драма и ухание на влакове.
Двамата на точици приличаме:
двамата герои знакови.
Може би сънуват коловозите
нечия история неписана.
Може би в бленуване на розите
цветно да живеем сме орисани.
Може би животът е пътуване
в шеметни копнежи. В стихове.
Нека за момент се полюбуваме.
Хубаво е в Шумен. Тихо е.
© Димитър Драганов Всички права запазени