3.02.2024 г., 13:01 ч.  

Си! 

  Поезия
429 6 7

Си като светъл лъч
проникнал някак в гъстата мъгла,
друг път светкавица, пороен дъжд
и тайната ми пещера.
Си нежен повей от душата,
неразбираем шепот сред листа
и птича песен -  в светлината
над извора на Любовта.
Си моята най-бяла дреха
и вдигнатото ми чело,
короната, която уж отнеха
блести над царското ми потекло!
В безкрая си ме носиш Ти.
Защото Си. Защото Си!
 

© любимка Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??