bydy (Диана Маринска)
36 11
3.05.2007 г., 2:36 ч.

СИГУРНО 

  Поезия
736 0 2
СИГУРНО

Ти сигурно вярваш...
В приказката за пътя?
Или в самия път?
А дали не си автора?
(Не е ли глупаво да предизвикваш
добродетелите си чрез грях?)

Ти сигурно се надяваш...
Всеки ден.
От пробуждането.
С търпението на нежив организъм
късаш парченца от Заблудата,
за да нахраниш една Надежда
с вродена анорексия.
Но си слаб актьор.
И нали не си нежив организъм?

Ти сигурно искаш...
И желанието пак не е твой размер.
И Гневът пак преодолява невроните.
А разбираш ли колко си малък?

Ти сигурно мислиш...
За мъдростта в мълчанието...
За изригващата от шума Глупост...
А знаеш ли своето място?

Ти сигурно ме познаваш?!...
Удавената в глътки огън Памет
ти поднася доза Отмъщение.
Но аз съм същото отражение,
пред което тогава удобно спусна завеси.

Не си ли застанъл пред същата витрина
на същия оръжеен магазин?
Не държа ли аз сега завесите?

Не се надяваш, че съм по-добър,
нали?

© Диана Маринска Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Интересно и то особено мн!
  • Всички ми харесаха, Диана!
    Поздрави!
Предложения
: ??:??