23.02.2007 г., 22:09 ч.

Сила 

  Поезия
821 0 5
Не мога да забравя всичко,
но не мога и да продължа напред.
Раните в душата се затварят,
угасналият огън се опитваш да разпалиш.

Ще мога ли да кажа "не"?
И ще приемеш ли ти мойте думи?
Ще мога ли да тръгна аз
и да останат чувства помежду ни?

Любовта ми беше вечна,
но твоята не беше.
И гаснеше в неверен огън,
А твоята гореше.

Защо? Останах вярна,
а ти врати затвори.
Когато аз си тръгнах -
сърцето си отвори.

Не мога да поема по пътя пак обратен.
Не мога да разтворя душата си отново.
Света си да напусна - тъй чист и необятен.
Събирам сили да ти кажа "сбогом"

© Снежина Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Засегнала си егото му мила, загубил е собствеността си. Пошегувай се, че си влюбена, че не си го забравила и когато усети, че собствеността му се е завърнала, чувствата ще се успокоят и тогава се измъкни. Няма да чувстваш болка, той също. / ако не си опиде болката и се разделите, болката ще остане за цял живот./
  • Защото трябва да напусне дома, си семейството си и целия си свят. Мерси за коментарите
  • Много добър текст!Но защо героинята не иска да напусне своето убежище в името на любовта?
  • Браво!Много ми хареса /6/
  • Браво Снежи! Хубаво е.
Предложения
: ??:??