vega666 (Младен Мисана)
1663 14267
19.01.2022 г., 1:22 ч.  

Силата ми е въздишката 

  Поезия
485 14 9

(на blackjack12 с благодарност)

 

 

Усмихнах се, защото

самотна птичка ми намигна.

Във кошера на мислите

дали откривам майка на пчелите си.

Днес сряда е -

увисвам между двете крайности

на глуха седмица -

                                несбъднат.

И шпагата на синевата

пробожда синкавата звездност

                                                   на детството.

Разплакан спомен търси своето убежище -

по-анонимен и от нищото.

Пространството е само вакуум

                                                    от съмнения...

а вятърът е просто ерес.

Днес вярата ми е безветрие,

а моят пристан

                         е надеждата -

хербарий от солените вълни

опровергали ежедневието...

Силата ми е въздишка

              върху потната възглавница.

С удавени очи заспивам.

Къртиците във своите подземия

чертаят графика на бъдещето...

мойрата открадна нишката на Ариадна...

Сънувам

              коитус със миналото.

© Младен Мисана Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Хубав стих, както всичко което пишеш!
    Поздравления!
  • Сърдечно ви благодаря, скъпи приятели и колеги по перо!
    Благодаря за чудесните ви коментари, които силно ме трогнаха. Благодаря ви също за поставянето на стиха ми в Любими и за високите оценки.
    Ще се старая и занапред да не ви разочаровам.
    Бъдете здрави и щастливи и "не мислете за утрешния ден, защото доста е на всеки ден злобата му"...!
  • Уникалността в твоята поезия, Младене, е невероятната образност която създаваш със завидна лекота! Малцина го умеят! Радвам се, че си от тези поети, които никога не изневеряват на себе си, защото бих те разпознала дори сред хиляди други.
  • Днес между миналото и бъдещето! Нека е надеждата! Поздравления за прекрасния стих!
  • Наслада си, Младене!
    Чета те с удоволствие!
  • Интересно, както винаги.- И поетичен израз на философия. Лична.
  • Страхотна метафорична образност, оригинална и философски обагрена, както ти умееш, Младене!👏😍Насладих се на тази мисловна дълбочина и начин на внушение!!!
  • Интелектуална изповед, която се родее с поезията на Одисеас Елитис и Никос Казандзакис.
    Отражение на миналото, което носи надежда за бъдещето с болката на настоящето.
    Поздравления за поемата, Младен!
  • "Днес вярата ми е безветрие,
    а моят пристан
    е надеждата -
    хербарий от солените вълни
    опровергали ежедневието...
    Силата ми е въздишка
    върху потната възглавница.
    С удавени очи заспивам."
    Много силно, както винаги, Младен ,а и "Къртиците" си вършат работата! Поздравявам те!
Предложения
: ??:??