Автор: Генка Богданова

В началото на месец февруари

се срещнаха съперниците стари –

богът Бакхус с бога Купидон,

без поздрав мил, или поклон.

Клатушкайки се, старият сатир,

стиснал във ръката си потир

с вино – младо и пенливо,

искрящо, силно и горчиво,

се връщаше от пир пиян –

разгърден, потен и засмян.

Богът млад пък, с ръст на лилипут,

на гръб с вълшебния си лък прочут –

пълен със стрели вълшебни,

за важната му мисия потребни,

вървеше свил криле ефирни,

и търсеше сърца немирни.

Бакхус нареди на Купидон:

- Не стой, хлапе, стори поклон!

Пред теб е Бакхус – бог могъщ,

а ти по – дребен си от смъртен мъж.

Отвърна Купидон с насмешка:

- О, не, Сатире, имаш грешка!

Пиян си, глупости говориш.

Пред мене ти поклон ще сториш.

-Аз? Пред теб поклон да правя?

Ха – ха! От смях ще се задавя!

Я по – добре, мъниче жалко,

пийни от винцето ми малко!

Пийни, пийни, поне веднъж

и ти да се почувстваш мъж!

- Чуй ме, самохвалко жалък,

вярно е, на ръст съм малък,

но силата ми е голяма

и по – могъщ от мене няма!

Ще видиш как ще те накажа,

наглостта ти в миг ще смажа!

Разпери Купидон крилата,

постави във лъка стрелата,

опъна тънката тетива,

стрелата литна като жива –

в сърцето Бакхус тя улучи.

И слушайте какво се случи!

Богът влюби се безумно

във нимфа палава и умна.

Преследва я, но тя му бяга,

със другите рога му слага.

Ни поглед ласкав, ни усмивка…

А той, без сън и без почивка,

следва я, нещастно влюбен,

от бога Купидон погубен.

Накрая, тъжен и нещастен,

на лудата любов подвластен,

помоли Бакхус палавия Бог:

- О, Купидоне! Не бъди жесток!

Признавам! Да, признавам аз

силата ти, твойта власт!

Не искам повече да споря,

поклон дълбок пред теб ще сторя.

Бъди ми даже господар,

но дай за мъките ми цяр!

Спаси душата ми тревожна

от тази обич невъзможна!

Или изпрати ме в ада –

за глупостите ми – награда!

Усмихна се доволен Купидон.

Взе колчана тежък мълчешком,

стрела със златен връх намери.

След туй крилата си разпери,

и дръпна звънката тетива.

Стрелата литна като жива,

намери нимфата игрива

и тихо я рани в сърцето.

То трепна, от любов обзето,

към Бакхус – стария сатир

и се предаде най – подир.

От чувства силни запленени,

от двойна страст опиянени,

те сториха дълбок поклон

пред Любовта и Купидон.