18.06.2008 г., 13:16 ч.

Силата на времето 

  Поезия
1416 0 5
 

Силата на времето

 

Ръждяса огледалото... Страх!

Изнизаха се нанизите от

гердана на кукла порцеланова... Като пустите години!

Черно-белите снимки са станали на прах...

Дългогодишни писма, мирищещи на старост и руини...

 

Отварям шкафа, проскърцва...

Дрехи овехтели, от времето похабени...

Облива ме струя спомени...

Часът на носталгията е настъпил...

Излива себе си като сълзи солени...

От очите фосфорни проронени...

 

... Нищо без край няма! Есента в живота настъпва!

Все някога... Но поне сълзите ще се слеят с вечното лазурно море...

Но пак ще има пролет - ново цвете сега ще разпъпва...

В очите на някое малко дете...

 

И така приказката на живота ще продължи...

© Андреа Емилова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??