28.07.2006 г., 22:17 ч.

Silencio... 

  Поезия
607 0 0

Тишина...
замлъкнете мисли мои,
не искам да те чувам, подла жено,
уличнице зла....
проклета самота....
израстнала със мен,
хранена от въздишките ми.

Тишина....
Предателство, изкупено с кръвта
все още се процежда
през белега тъй пресен,
напомня ми, че не съм каквато съм била.
Млъкнете хора, аз за вас се жертвам....
дишането спря....но поемам дъх отново-
навик да се боря.
Глас от спомени, на някого принадлежа...
от пръст създадени на пръст ще станат,
а ние пак ще сме лъчи.

© Роксана Медичи Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??