За какво ми е дълъг живот,
за какво са ми вещи, без цели,
да живея без дух, като скот,
без надежда, любов, идеали?
За какво ми е тлен без душа,
подарих ти я, без да го мисля,
потопих се във болка, в тъма,
битието си как да осмисля?
За какво да живея без теб,
за да бъда фалшива робиня,
за какво и да дишам под лед,
въздух нямам, вината ме срина.
За какво да преглъщам тъга,
и да лягам обляна в сълзи,
за какво да се будя сама,
сили нямам, ела ме вземи...
не искам да боли..., а как боли...
© Неземна Всички права запазени