Болестта, без надежда

за живот човешки

се ражда

да убива и да възпитава

човечност и доброта незабравима.

Взима и подарява

незабравимата обич

с любовта, топлеща

чувствата човешки.

Силата на природата,

отваряща вратата

за смъртта безсмислена

и носеща ценното

и незабравимото,

си прилича с

последствията от силата на болестта.

Сълзите със спомените

за отминалите незабравими

дадености - силите на живота,

променящи света,

обезмислят човечността

и прегръщат обичта

незабравима,

ценния въздух.

                                                                                                         Г.Ф.Т