14.01.2009 г., 8:57 ч.

Силна съм 

  Поезия » Любовна
711 0 3
Отварям аз очи,
а над мен слънцето като злато блести.
Заспах без никакви мечти,
а сега виждам нови висини.
Оглеждам се встрани -
до мен нов човек стои.
А къде си ти?
Теб те няма,
но и в мен няма огромна душевна яма.
В момента хиляди мисли през ума ми минават,
но дълго там не се заседяват.
Чувствам се щастлива, че съм тук.
И ако трябва да правя на всички напук,
ще го направя,
но себе си няма да изоставя.
Защото може би не приемам това като раздяла?
Или май още не съм го проумяла?
Каквото и да е,
знам, че за лошо не е.
Сега съм свободна,
и затова той ми помогна,
като ми разкри
какъв всъщност си ти.
Ще ти кажа само:
"Сбогом, мили,
благодаря за миговете щастливи."

© Десислава Миленкова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??