9.05.2010 г., 19:29 ч.

Силует 

  Поезия
3351 0 47

Кристална тишина, а аз замислено

за теб рисувам бяла хризантема.

Отива ми нагледно да съм тъжна,

такава съм, откакто съм родена.

Но тази зима просто ми се случи,

ноември предреши се като май...

и тебе срещнах, в словото си гушнат,

един поет, до болка непознат.

С очи – море, гримирана усмивка,

разплискана до суша суета.

Със нищо, не останало за губене,

обичащ, силно мразещ, твърде млад.

Посяваше усърдно с шепи думите

в косите ми... с излишна срамежливост.

Черупчено облечен в снежна риза,

ужасно влюбен... тъй неподозиращ.

Напук циничен, тежко вкоренил се

в крилатата си, едноока стая...

И бавно обладаващ ме със стихове,

в престилката на нощната омая.

А после, полудял от куп признания...

поиска всяка пазва – да покълнеш.

Остана само с болката по дланите...

Самотен силует... но незавършен.

 

© Кремена Стоева Всички права запазени

Авторът е забранил гласуването.
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Колко е красиво, задълбочено, истинско!
  • Вникнах във всяка дума, толкова поставена на място! Затова нямам думи, всичко е вече казано...
  • Много ми хареса
    Страхотно!
  • Аз се... прекланям!
  • Поетично откровение...
    Браво!!!
  • Тук, Натали! (писането, не е като четенето)

    Благодаря, Галина! (не е късно да се запознаем)
  • къде си?
  • !!!
  • Страхотна поезия!
  • Има стихове от които получавам болки вляво и очите ми залютяват и този е точно такъв, навярно изживян...Поздрав и от мен!
  • Прекрасен стих!
  • Честит Рожден Ден, Креми!
  • Възхищение от този красив стих!
    Прекрасен ден за теб!
  • Господи!!!! Такава съвършена недовършеност!
  • Изключително красиво.
  • Кристална тишина, а аз замислено
    за теб рисувам бяла хризантема.

    Но тази зима просто ми се случи,
    ноември предреши се като май...
    и тебе срещнах, в словото си гушнат,
    един поет, до болка непознат.

    И бавно обладаващ ме със стихове,

    Със нищо, не останало за губене,
    обичащ, силно мразещ, твърде млад.

    А после, полудял от куп признания...

    Самотен силует... но незавършен.

    Май трябваше целият ти стих Креми да копна, ама опитах това, което най- , най- ме впечатли. Остана само болката...


  • БИС! Добре би било да се чуе изрецитирано!
    А защо няма малко видео в този сайт - знам - терабайтовете. И все пак - малко изпълнение на хубави стихотворения би било чудесно...
  • Мека пастелна образност, с много голяма сила на внушението и страхотна метафоричност - това е твоята поезия! Благодаря ти за срещата ми с нея!
  • Красива и изстрадана поезия-благодаря, че прочетох!
  • Впечатли ме необикновената уникална образност на изказа, силата на чувството и мекото му акварелно преливане в мъдростта на познанието.
    Поздрав!
  • След твоите стихове винаги остава много топла, много нежна, много дъхава и много трайна следа...
  • !
  • Както винаги-впечатляващо!
  • Aуу, много ми хареса твоя стих мила Креми! Толкова искрен и истински! Всяка дума е на мястото си! Поздрави и от мен, прегръщам те!
  • Впечатляващо!
  • "С очи – море, гримирана усмивка,
    разплискана до суша суета."

    Поздрав, Креми и честит празник.
  • Да, провокира към следващо и следващо четене. Красиво и стегнато слово.
    Честит празник! Здраве и творческа благодат!
  • Силно, откровено, излято слово!
    Тъжно усещане за недовършеност!
    Браво, Креми!
  • Копнеж - хубав - завършен! Топло и искащо - харесах. Поздрав!!!
  • Поздравления за този "самотен силует...но незавършен"!
  • Загадъчно , интересно и силно!!!
    Поздрави и от мен!!!
  • С Мая...не всяко недовършено чувство е нещастно ....пък и постоянно те държи под обстрел, в напрежение.... хареса ми този стих ...както и всички досега всъщност...твоя стил е непоправимо НЕЗАБРАВИМ - ДА ! Поздрави!....нали си ми запазила книжка?
  • Поздравления!!!
  • ... до завършване... с един замах на четката... щриховай...
  • "Напук циничен, тежко вкоренил се


    в крилатата си, едноока стая..."

    В която няма място само музата,
    непримирима към нахалството на римите
    с неискреност обвили чужди думи
    верижна и пропукана излишност...

    Непримирима и Неповторима си!
  • Хубав стих, Креми. Иначе с Мая. Аз за това си довършвам започнатото
  • Прекрасно!
    Аплодирам!
  • Чудесен... !
  • Много ме изкефи. Мерси.
  • прекрасно стихотворение...
  • Всеки месец си има цвете: за ноември е хризантемата.
  • Невероятно,поетично!!!
    Описание със силен романтичен заряд!!!
    "С очи – море, гримирана усмивка,
    разплискана до суша суета.
    Със нищо, не останало за губене,
    обичащ, силно мразещ, твърде млад."
  • Много хубав стих, Креми!
  • Поздрави и от мен...6...!
  • Харесах!!!
  • тъжно чувство... съвършено поднесено
    "гримирана усмивка"!!! страшно попадение
  • недовършеното е като загадка и подхранва интереса.
Предложения
: ??:??