Силуетите на двама влюбени
пред мен размиват се, почти изгубени..
Две сенки, трудно доловими,
безкрайно жизнени, безкрайно силни,
гонят се неуморимо в мрака,
сменят си душите и телата
и накрая втренчват се в очите ми,
като че ли това сме аз и ти…
Два бели пламъка играят срещу мен.
Не може да ги хване мракът заблуден
и в своята прегръдка да ги окове.
Силуетите на двама влюбени
държат ме будна, развълнувана.
Две сенки, трудно доловими,
без глас ме молят да не спирам
и да ги гледам как се гонят неуморно в мрака,
как сменят си душите и телата
и как накрая втренчват се в очите ми…
Като че ли това сме аз и ти…
© Натали Всички права запазени