Самодива (Вики)
536 5966
8.06.2021 г., 17:04 ч.

Силуети 

  Поезия
235 1 4

Чувам стъпки. Виждам силуети - 
свят, покрит от плътна пелена.
Някъде, зад нея, сякаш свети
мека, непозната светлина.

Сън ли е? Събуждащи се птици
поздравяват утро, изгрев нов...
Викат ме, с гласа на древни жрици.
Странно, в мен се буди властен зов...

Те са просто сенки. Непознати.
Но говорят вечния език,
който помня, като път обратен,
от животи, минали преди.

Нещо тайно искат да ми кажат - 
знание, задача, стар закон!?
Живи ли са? Може би, миражи
в мозъка ми търсят си подслон?

Бавно се стопява пелената,
все по-ярко чудният светлик
приближава - в огнена позлата
зрее ураганно онзи миг,

в който се познахме, онемели - 
те са всички минали неща - 
корени на моя смях и смелост,
правото без болка да греша...

Тихи стъпки. Бродят силуети
в тайнствените дебри на нощта...
Връщат ме, навярно там, където
бях прозрачна капчица роса.

© Вики Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??