Пада синева
и става явна
всяка светлина,
и тайната усмихва се
щастлива -
свободна е
и вече споделила се.
Всяка пролет
среща свойта птица.
Сърцата ни -
събудени -
обичат се.
Защото времето
на синевата ни
у нас потича.
© Кирилка Пачева Всички права запазени