Как да спра, какво да сторя?

Обяснете ми как е възможно това -

че вечно със себе си да се боря

е моята втора природа сега?

В ума ми мрак властвува.

Лакомо поглъща всяка струя светлина.

И мислите ми кой ще излекува -

глътчица утеха и манерка топлина?

Със себе си не мога да воювам вечно,

не е по силите ми да се справям с това.

И бъдещето ми се струва толкова далечно,

когато пак ще тичам в мислената синева.

Не мога да заспя от мисли дни наред -

държат ме буден като бродник неопят.

И ме тикат в капана на сега, преди и след.

В моя интересен, весел, празен свят.