27.07.2010 г., 13:19 ч.

Синева 

  Поезия
1123 1 9
Пороят във очите ми затихна.
В ръцете ми се стече синева
от утрото. Успях да се усмихна
на лятото във моята коса…

… успях от самотата да избягам.
Тя мисълта ми дебне всяка нощ.
До мен лежи, невидима във мрака,
в гърдите ми опряла хладен нож

и шепне… Аз – Морфеева невеста.
Обрекла се на теб. Дори в съня.
И чакам – да последвам твойта песен.
В ръцете ми се стича синева…

© Ева Корназова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??