13.09.2019 г., 15:24 ч.

Сини безумия 

  Поезия » Любовна
830 0 0

Мълчаливо по пясъка ний вървим.
Вече е краят на август!
Под краката ни невинно шепот скрипти.
Идва неусетно раздялата!

Преглъщам виновно тези мисли с тъга.
Ти все още не проумяваш сезони!
И вървим ли, вървим ний по брега.
Аз мълча. Ти още мечтаеш за юли.

В ръцете си стискам още стрък романтика.
Ти в очите - сини безумия!
Красива приказка беше нашата!
Дори вълните в нас се бяха влюбили!

© Светлана Тодорова Всички права запазени

Произведението е включено в:
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
  • Бях в полето вълшебното цвете и пчеличка до мен долетя. Кацна тя, потрепери с крилете и превърна в п...
  • Белязах ти душата с незабрава и сянката си в стъпките ти вплетох. Два въглена горещи на раздяла в съ...
  • Кучешки живот. Седем милиона. Доживотен вот. С клоуни на клона. Куфари с пари. Пътища в разруха. При...

Още произведения »