Сини клади

17.04.2012 г., 15:18 ч.

Поезия » Любовна

523 0 3

Порочни сини клади са очите ти...

В тях влизам доброволно. Без свян, без вик, без страх.

О, не, не ми е жал... само недей ме пита

как – праведен и грешен – до този миг живях.

Нещастен като просяк във луда самота

щастлив бях час и два, а после ден умирах.

Отречен от Живота, прокуден от Смъртта,

като отшелник стар душата си кремирах.

Но ти се появи - внезапна като истина,

като сълза и гръм. Света ми преобърна.

Познах те начаса. Сърцето ми пречистено

заби отново в такт. Към себе си се върнах.

И затова горя в порочни сини клади...

Жадувам те. Изпивам те - жаден всеки ден.

Духът ми преминава през хиляди прегради,

за да се слее с теб – красив и прероден.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.