Сините очи

Ако вятърът докосне

нежно моите коси,

сините очи ревнуват,

знам, че ме обичаш ти.

Ако влюбеното слънце

ме целуне през деня,

сякаш малко остро трънче

дразни твоята душа.

Сините очи са тъжни,

сините очи блестят,

като светлите звездици

те за мене все тъжат.

Само не забравяй, мили,

моите очи са също сини!

Като цвете са красиви,

много, много са ревниви.

Сините очи небесни –

най-прекрасни на света!

Чувствата във тях са вечни,

омагьосват с красота.

Щом погледна към небето,

виждам пламъка им син,

него нося във сърцето –

толкова неустоим.

Не ревнувай, не сънувай

поглед друг в нощта!

Сините очи обичай

с нежната им красота!

        Мария Мустакерска