12.01.2010 г., 14:09 ч.

Сините погледи 

  Поезия
736 0 2

Времето е сякаш спряло,

моментът е настъпил вече

и желая да сме едно цяло,

а не двама много далече.

 

Погледни ме в очите ми търсещи,

твоите искрящо сини погледи

да ме пронижат и, желаещи,

да оставят в сърцето ми следи.

 

В тази нощ безкрайна,

обляна с безброй звезди,

нека магията бъде трайна

и валят щастливи сълзи.

 

Погледът ти ме изпепелява

и пак без сърце ще остана,

синьото море ме завладява,

вече дъх не ми остана.

© Александра Николова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??