Bonov (Добри Бонов)
51 161
8.10.2021 г., 21:13 ч.

Синьо 

  Поезия
391 1 4

Студена ни е вече есента, 

дъждът разголва призрачни дървета. 
Сякаш облаците - сива канара, 
надолу дърпа някой със въжета. 

 

Шепне ми раздраният улук, 
надигнал глас от див, дъждовен порив
и в своята надежда за уют 
гласът ти през улука ми говори. 

 

Не ми остана друго - ще броя 
капките дъждовни по стъклата, 
от тях герданче ще ти оплета 
и ще затворя в него светлината. 

 

А когато дойде пролетта,
аз зная пак, че ще те видя 
и в очите ти - две сини езера 
устни ще допра за да отпия! 

 

© Добри Бонов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • 😁🤣🤣 Е със сигурност не съм чавка и няма да ѝ изпия очите.
  • Оригинален изказ, образност и чувственост. Но без последните два реда, които много ме смущават смислово.
  • Благодаря, Деа!
  • Страхотно! Много ми хареса!
Предложения
: ??:??