29.01.2025 г., 17:05 ч.  

Синопсис на мълчанието 

  Поезия
83 4 12

СИНОПСИС НА МЪЛЧАНИЕТО

От думите, които премълчах,
и чаках времето им да настъпи,
останала е само шепа прах
и вятърът раздухва я – безплътен.

Не помня колко сол изядох с теб,
но зная, че изплакала съм много.
Бездомна бях – с едничкото небе
върху афиш с неразбираем слоган.

Денят се утаи като кафе,
мътилката му залезът отнесе.
И косът ми подсвирна стар рефрен –
да възвести настъпващата есен.

Септември метна тога от ръжда
върху градчето, златните кубета.
И аз те чаках дълго под дъжда –
подритвана в тълпата и несретна.

Спестявала съм чувства и вина,
ала от вложеното не остана
ни грош, дори трошичка тишина –
за да възпре връхлитащите врани.

© Валентина Йотова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??