14.06.2015 г., 22:51 ч.

Синьо 

  Поезия
592 0 3

***
Моята стая е синя,
като метличина,
на зазоряване.
Когато слънцето
е още уплашено,
тревата - мокра,
а краката са боси.
В такива дни,
никой не идва.
Само синчеца
във вазата
става тъмно кафяв.

© Камена Григорова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря Ви!
    Бойко Беров, много точно си усетил болката..
    Елица Ангелова, благодаря!
    Белла
  • Ужасна синя тъга - до кафяво. Много силно ми подейства края.
    Поздравления.
  • Харесах уплашеното слънце!
Предложения
: ??:??