11.07.2008 г., 23:13 ч.

синьо 

  Поезия » Бели стихове
772 0 15
синьо















морето бе сън

с вълните си бурни

но ласкаво

гмурнах се в тях

потънах надолу

чак там откъдето

няма завръщане

пясък разрових

безцелно по дъното

украшение малко

остана в дланта

от ушенце бе паднало

на русалка една

когато прегръщайки

под водата

търсеше устните ми

ужасно бе близо

скалата подводна

а всъщност бе спомен

сънят

















ЧАР.  синьо

© Чавдар Кунчев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??