Поглеждам плахо в себе си,
посрещат ме оръфани петна.
Зарасли, незарасли белези,
издялали сираческа съдба.
Съдба във дрехи неудобни –
от тях и страх, и срам вони.
От стаята ме гледат злобни,
очи кървясали от спомени.
Нямах въздух, нямаше и изход –
повярвах ще живея все така.
Белязана от минало с произход,
без шанс за глътка свобода. ...