На баба Стойка
А само миг преди да си простим –
ръжди и рани, крепости и кратери –
замръкнаха комините без дим.
И вятърните мелници – без вятър.
Но слепите ни пролетни очи
напразно чакат мрака. Да отмине.
И само над оградата стърчи –
измръзнала от слънцето – смокиня.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.