oт всичко, както си е по реда.
Украсих мечтите си, но после
на вратата тропна реалността.
Премръзнала, ръцете посинели,
на завоя чакам до сега.
От скреж клепките ми побелели,
затънала до колене в снега.
Броя снежинките, отмервам
времето, докато се появиш.
Внезапно леко потрепервам.
Ето, че пред мен стоиш.
В очакване на топлата прегръдка,
погледа, изпълнен с нежност глас,
копнееща за твоята целувка,
настинала, кашлям във захлас.
- Здравей, болничка си! - Малко.
Мисля, че не кашлицата ме мори!
- Не, не, чух те аз, обаче жалко,
че сиропа ми за кашлица свърши!© Нели Всички права запазени