Сиротна

8.05.2019 г., 16:44 ч.

Поезия

5.0 (14)

1119 7 17

A сякаш беше вчера (днес струва ми се сън),
когато безразсъдно се втурвах аз навън.
В теб влюбена безумно, притичвах час по час,
обичах безрезервно, изпаднала в захлас.
Забравила за грижи, обзета от екстаз,
не спирах да мечтая, замислена за нас.
Но времето припряно не можех аз да спра,
и някъде със него животът отлетя.
Съдбата пък присмя се на смелите мечти
и пътищата наши свирепо раздели.
Мъчителната болка за миг увеличи,
но силната любов не успя да заличи. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

Мисъл в пет минути самота
Мъжко хоро

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Съдба на скитник

Не ме интересува кой си ти – ни име, нито образ ме привличат. Гласът ти като вятъра шепти и изгревът...
* * *

За да се стоплим от студа на думите мълчим и с плаха болка се надяваме... докато във мълчанието изго...

Още произведения »