Вървя по своя път,
там теб не съзирам,
а наближава краят на денят,
в шепа сълзите си събирам.
Не е прищявка, суета,
всеки щастие заслужава
и най-прекрасната в света
в сърцето ми остава.
Залезът, уви, не е далече,
а ще си остана аз самотен,
"Не те желая!" - тъй отсече
и плача аз зарад дела си сиротен...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация