СИРОТНИ ДУШИЦИ
Те поглеждат към мен със очите си искрено тъжни
и протягат със плаха надежда безсилни ръце.
Не разпалват ли, Боже, малко съчувствие всъщност,
тези тлеещи въглени върху нежното детско лице?!
В тях искрица живот изтлея страхливо когато
ги помилвах със моята груба, мазолеста длан,
а къдриците руси - копринени нишки от злато -
затънцуваха своя, влудяващ душата ми, танц.
Тези нежни цветя, без жалост сланата попарила,
се затварят във своята тъжна и зла самота,
но усетили лъч, през мъглата зловеща прокраднал се, ...