Като гледам бедните просяци -
сърцето ми се свива.
Сещам се за 240 глупаци,
за системата, що ги убива.
А и аз самият съм беден,
нищо не мога да им дам.
Че животът им е черен,
че държавата ми е такава ме е срам!
Ще доживеем ли ние самите
до времето, когато туй няма да го има,
или, о, бедни хора, няма да се спасите,
кога ли всеки тук нормални доходи ще взима?