СИВА РЕАЛНОСТ
Месата ти гният, народе мой,
на позорен стълб в свещена земя.
Гладът те завърза сред грозният вой
с политико-всеядната злобна ламя.
Пъшкаш под новото робство,
а алчни копои във пазвата душат,
„клетници” трупат богатство,
парите си мръсни във гроб да намушат.
Доволни прасета, грухтят,
нямат мяра и срам, и дори
на гладния нагло подхвърлят
шепа милост – сухи трохи.
Страната прилича на морга,
студена, завинаги спи.
И в тази мъртвешка каторга
отчаян, народе, си ти.
=================================
Плачът ви надгробен прониза небето,
мерзавци със сила и власт,
във криптата свършва за вас битието,
във пъклен и горестен свят.
© Иван Димитров Всички права запазени