Сивчо сивото магаре
от зори реве и рита.
Няма кой да го пожали,
няма кой да го попита.
Толкоз много ли е весел
или нещо му тежи,
че светът му стана тесен
и главата си върти.
Хвърля къчове на метър,
а на два пръстта гребе.
Иии - ър, иии - ър, иии - ър,
там не спира да реве.
Всички селяни събра
и децата и жените.
Попът с черната брада
и момците и момите.
Ех, че публика голяма,
става приказна магия.
Сивчо да изпусне?! Нямааа,
ще покаже свойта магария!
© Хари Спасов Всички права запазени