В стаята самотна обвита от мрак чакам теб любими да се завърнеш Облегнала глава на прашния матрак броя със сметало дните посивели мрачна и бледа стаята кънти от звуци далечни. Избледняла и жалка леко залязва стаята, която крие мечти за влюбени сълзи Тишината спуска своя сив воал Мракът разлива черното си вино Самотата, приятел мой е стар, горчив спомен, където си видение в сиво. Чуваш ли как ектят стените: “Горчиво! Горчиво!”. Чакам аз теб бледа и уморена отпуснала немощно побелели коси, сълза се скита тиха и плаха по останалите от болката по лицето следи Помръдва леко набръчканото чело, Поглеждат уморено насълзените стари очи, А устните тежко отронват въздишка, затварям клепачи и душата лети… този полет така нежен и пропит от тъга за една надежда, смъртта и любовта.
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
Докладване за нередност
Сигнализирайте ни за нередност, ако съдържанието не отговаря на правилника или нарушава авторското право или етичните норми.
Моля, пишете само в краен случай с конкретно посочване на нередността и при наличието на доказателства!
Трябва да влезете с регистрацията си преди да можете да изпращате съобщения!