Морето е сиво. Нагази го облакът сив.
Боята му, доста нетрайна, остана в морето.
Днес вятърът даже на пясъка спря мълчалив.
Не му се играе с вълни, с върхове на дървета.
Морето е равно. Опънато гладко платно.
Рисуват отблясъци няколко слънчеви лъча.
Стараят се милите. Рисуват внимателно, но
шедьовър не се получава, дори да се мъчат.
Морето е скучно. Говори банални неща.
За рибите, раците, хладните бели медузи.
За тъжнатата песен, която му пяла нощта.
За лодка, забила в скалите олющени бузи. ...