9.01.2007 г., 1:19 ч.

Сивота... 

  Поезия
639 0 6
Боже, боли! Пътеката крива...
Как ме рани луната тъй сива.
Болката силна мене обвила
разкрива отново душата изгнила.
Слънцето мрачно притваря oчи.
Време прозрачно. Тъгата горчи.
Мижи и проклина. Звезда потъмняла.
Трепери и стене надеждата цяла.
Защо се усмихва самотата проклета,
защо ме тормози нощта ми отнета...
Сълзите се стичат. Сега и докрая.
На болка обричат тъга във безкрая. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петя Терзийска Всички права запазени

Предложения
: ??:??