Жълтото усещане отмина,
превърна се в монотонна сивота,
междинна спирка между бяла зима,
и жалките остатъци от есента.
Възкисел дъх на въглища се носи,
и влачи се по калната земя,
просмуква се през зейналите ноздри,
и трови всичко в гръдтта.
Светлината вече е отрязък,
кратък кадър е деня,
в крака ми крадешком промъква се отпадък,
изскубнал се от купа на сметта. ...