Сияйна звезда прелетя
Сияйна звезда прелетя във небето,
дълбоко се гмурна в нощта,
че сигурно търси си място, където
да срещне и тя любовта.
Дали беше в своя небесна разлъка,
не спря – да я видя поне,
и аз си останах със всичката мъка
под тихото нощно небе...
Далече отплува, но все ми се струва –
не беше звезда, а жена,
която с усмивка към мене пътува ...