1.06.2007 г., 14:42 ч.

Сияние 

  Поезия
933 0 3
 

             Сияние                                                                    


Блести, блести душата ми в очакване ,                                           

в съзерцание на съдбоносния повей,                                            

отдалече покосяващ светлинки,                                                   

на струи бликащ от кармични дълбини.                                      

Съчетание с блясъци в мъгли,                                                      

елмазени сърца в мечти, песен от                                                  

сияещи очи в екстазен сън - любовта оттам лети.                                                          


Звезди, звезди в небесата тъмни греят,

блещукат като скъпоценни камъни,

обшити в морско кадифе, на вселената са

перли, осветяващи цъфтежа на всяко дете.

Надежди, носещи се с плам, в метеорен

дъжд се скриват, херувими зад тях шептят

- в нечие сърце те ще се взривят.


Искри, искри целувката на двете огнени сълзи,

повея все тъй тегне в далечните, пробудени

от слънцето вълни - преображение в чувствата                                              

на гълъбите, изворите вечни - нашите души.

Светулки над сънищата ни танцуват с                                            

падащи листа и леки в свойта красота,                                            

изпълват сливането в любовта.                                                      

© Аз Мистик Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • ВНУшИТЕЛНО Е И МНОГО СИЛНО.ПОЗДРАВЯВАМ ТЕ
  • Небето тихо ми шепти, че там в твоите очи блести,
    сиянието на фееричната вселена,
    че твоите творби са слънчев ореол,
    и с него светиш ти по-ярко от Селена,
    а родената от него поетична светлина
    блести от висините на космичният престол.
  • Вие сте много романтичен човек- елмазени сърца, екстазен сън, морско кадифе -- много вълнуащо и красиво!
Предложения
: ??:??