В нощта сияние неземно
топли ме сред зло и мраз.
Животът е нещо тленно,
но утеха ще си до сетния час.
В болка само ти, любима,
светли лъчи ми даваш.
Само когато споменавам твоето име,
само когато в сърцето ми оставаш
имам сила да не се предам,
че близо са злото и мрака,
затуй боли ме, че съм сам
и че да те видя не ще дочакам...
© Георги Всички права запазени