Изстреля думи в адска канонада,
а все едно... удари ме с юмрук...
Разкъса струни в мен, поредната тирада
говориш ти... а сякаш, че е друг!...
Лицето ти е криво от сарказъм,
иронията тлее в погледа суров...
Изтриваш всеки нежен миг, белязан
в шеметна емоция и страстен зов...
Така ли ще я караме нататък?!
Взаимно изтощение делим...
Раздали сме се до ниво остатък,
а време е в страст безумна да горим...
Поредният скандал избухва в нищото,
посича всичко със един замах,
в безсмислие облича думите,
изречени горчиво, не познах...
И пак се лутам с въпросителни,
редовни мои спътници в ноща,
но отговора тъй и не откривам...
дали родена съм... да съм сама?!
© Деси Инджева Всички права запазени