Във килера седял
господин Кашкавал,
господин Кашкавал Кашкавалков.
Той бил жълт и дебел,
като крем карамел,
и отвън позасъхнал бил малко.
Тъй седял и скучал
господин Кашкавал,
господин Кашкавал Кашкавалков,
но не щеш ли в нощта
тихо скръцна врата –
вътре вмъкна се Мишо Гризалков.
Той бил дребен и сив,
и не твърде красив,
и приличал на стара бърсалка.
Той помръднал мустак
и в килерния мрак
тихо казал "Здравей, Кашкавалков!"
Толкоз страх не е брал
никой друг кашкавал.
Разтрепери се цял Кашкавалков.
"Боже мой, олеле,
тука има мишле,
мене чака ме май умиралка!"
"Хайде стига рева,
не е вярно това" –
утешавал го Мишо Гризалков.
"Няма да те изям –
ти си цял килограм!
Ще си гризна от крайчето малко..."
И го гризнал отзад,
и запискал от яд
възмутен господин Кашкавалков.
"О, това е скандал!
Да ме беше изял!
Не да ставам на миша близалка!"
© Cucurbita Maxima Всички права запазени