Скапан ден, като хартиена птица, не лети.
Мисли - почти раздвоени, от които някой не спи.
През прозореца гледам облачно време, вали.
Самотата пак е в лилаво, тишината пълзи.
Стените на стаята пак оскотяха, няма ги сенките.
Столът в средата на стаята, непомръднат стои.
По гърба на времето няма ги бенките.
А навън си вали, все така си вали...