Вървя от край време по един и същи път
и не мога да намеря вярната посока.
Сякаш съм изгубила нещо, или някой?!
Вървя, а се спъвам постоянно от безсилие...
Скитам за да търся нещо, или някой...
Ровя се в улиците сред боклуците и търся нещо или някой...
Но къде да го търся нямам представа,
както и дали изобщо има смисъл да се надявам?!
Объркана съм, паче ми се, а не мога да сторя нищо...
Мога да приема всичко и да се правя, че живея...
Да се преструвам и да се надявам, че си вярвам.
Приех или по-точно трябва да приема условията, ...