Той крачи сам, скиталецът със своята тъга
от толкова години обикаля
да търси пристан някъде за изтерзаната душа,
но все не го намира, още чака.
И стои на кея в този мрачен ден,
а сълзите му се вливат във морето,
пък хората го подминават, без да спрат,
макар да имат също болки като него.
Така обгърнат всеки от своята печал
сърцето си за любовта завинаги затваря
и като бродягата прегърбения, вял,
ще плаче всеки, но скришом в свойта малка стая.