Скитам сам в лабиринт пропит с тъга.

Пия собствената си болка без тръпка.

Стъпка след стъпка, не оставям следа.

Глътка след глътка, нямам желание

да пусна сълза. Не, не ми се мърда,

но не искам тук да мръзна.

Без съзнание пречупен,

стъклата стържат...

Продължавам да я търся, 

изгубен, просто се рея към нея.

Дано я стигна и успея

да прелея себе си в небитието...

Примигвам и какво да видя

празно е шишето. От къде сега

да почна, губи ми се смисълът

като го няма щастието.