Студът, облякъл новия си фрак, 

танцува в улици безлюдни.

Поспира миг до къщния ми праг, 

ослушва се и търси будни! 

Навярно дири нечия душа, 

която скита по нощѝте.

Разбира се, че може да греша. 

Студът събира ли мечтите? 

Защо да прави този жест – 

да скита, после да намира? 

Та този господин си има чест! 

Излязъл е да дефилира. 

Студът, облякъл новия си фрак, 

потропва бавно със бастуна.

Поспира миг до къщния ми праг,

след него вее вятър и фъртуна...

Детелина И. Стефанова 🍀✍️