С черна рокля и разрошена
от вятъра коса, по улиците
вървеше жена, чието име не знам,
но бих я нарекла Скитница.
Чифт обувки, заемаха едната ѝ ръка,
а другата придърпваше нежно роклята,
за да ѝ дава пълна свобода.
В очите ѝ имаше искра, която
сякаш ѝ бе завладяла ума.
Откъде идваше и накъде отиваше,
знаеше само тя. Или пък не!
Може би просто отпиваше от него. ...