И питам се скитнице ти,
през годините где беше?!
Чукаше на различни врати
и да дойдеш при мене не щеше.
Аз те чаках самотен тогаз,
да ме стоплиш, да дойдеш при мене.
Да прогониш и вечния мраз,
имахме с тебе цялото време.
Вече късно е знай, разбери!
Остарях за игрите ти вечни.
Ти върви си, нали с по-добри,
но забравили чувства човечни... ...